Едно от най-красивите градински цветя – Бугенвилия или Бугенвилея (Bougainvillea) е родом от Южна Америка – от Бразилия до Перу и до южните части на Аржентина. Носещ името на французина Луи Антоан дьо Бугенвил (Louis Antoine de Bougainville), този впечатляващ представител на тропическата флора за кратко време завладява света. Принадлежаща към семейство Никтагинови (Nyctaginaceae), бугенвулията е позната и под много други имена като Бугамбилиа, Буганвила, Санта Рита, Наполеон, Тринитариа, Папелилло и т.н., а в родината си тя е наричана Примавера. Към момента различни автори приемат за съществуването на между 4 и 18 вида в рода, а са познати над 300 различни вариации, които трудно могат да се класифицират, предвид множеството кръстосвания на различни поколения хибриди. Всъщност, красивите цветове на този увивен храст или дърво не са цветя, а прицветници. Истинските цветя са скрити в центъра на прицветниците.





Отглеждането на Бугенвилия е задача със средно висока сложност и зависи основно от климатичните условия на територията където това се случва, но и скоростта на развитие на различните видове варира от бавно до бързо. В екваториалните области, растението цъфти целогодишно, а навсякъде другаде е сезонно, като цъфтежът е средно между 4 и 6 седмици. Бугенвилиите са изклчително атрактивни за любителите на бонсай, защото се адаптират с лекота и по този начин, и с подобна техника могат да се отглеждат като стайни цветя с приказен цъфтеж през пролетта.

Тези растения обичат слънчевата светлина и топлината. Ако температурите паднат под 10-12 градуса, а Бугенвилеята е в градината, е време за прибирането й на закрито и обратното – ако минималните температури се задържат над 15-16 градуса, растението може да излезе на отново в градината. Почвата трябва да е с добро оттичане. Умерено наторяване влияе добре, но прекаляването се отразява върху листната маса, а не на красивите цветове.
Поливането е добре да зачести леко през Февруари и Март, за да се стимулира растежа, а през светлата част на деня е добре да се поддържа и по-висока влажност, което ще помогне на разпъпването. Към средата на Април, когато растението вече расте стабилно, поливането може да е редовно, както и наторяването. Няма да конкретризираме, защото както вече споменахме, хибридните вариации са много и детайлите при всяка една се различават. Щом прицветниците покажат цвят, е добре Бугенвилеята да се премести на по-прохладно място, без непрекъсната директна слънчева светлина (т.нар. шарена сянка), като това ще помогне за съзряването и по-дългото задържане на красивите прицветници. При подобна промяна е вероятно листата да се отпуснат за времето на климатизацията и през този период трябва да се разреди поливането.
Щом прицвениците паднат е добре да има наторяване с азотен тор, за да се стимулира втора вълна на цъфтеж. Щом цъфтежът приключи (обикновено през Септември), поливането на Бугенвилията се разрежда до изсъхване на почвата между две поредни, а торенето се спира. От Ноември, поливането следва да е рядко, но обилно.