Целозия (Celosia argentea) или Петльов гребен е много красив представител на едногодишни или многогодишни ядивни градински растения от род със същото име (Celosieae), който не наброява много представители и е част от семейство Щирови (Amaranthaceae). Името идва от древногръцкото κήλεος – огнен, горящ. Позната и разпространила се по цял свят, Celosia argentea всъщност е много вкусен, питателен и лесен за отглеждане зеленчук, чийто листа, млади стъбла и цветове се консумират, тъй като са крехки и лесни за приготвяне. Все още има спорове дали произхожда от Африка или Азия, но в централните и западни части на черния континент това растение е на невероятна кулинарна почит. Наричано още Лагоски спанак, а на Йоруба – soko, soko yokoto, на Хауса – farar alayyafoo, растението е познато също и в източните африкански територии – на суахили то се нарича mfungu. В Индия, Индонезия и други части на Азия, целозията също присъства масово на трапезата, а бъдещето ѝ е още по-голямо, защото както мнозина считат, тя расте бързо и непридирчиво, без нужда от нежните грижи, които другите зеленчуци изискват. Вкусът е мек, спаначен, а текстурата нежна.

Celosia argentea и Celosia cristata са двата най-често срещани декоративни градински вида, но макар и в естествена среда това тропическо цвете да се консумира масово, ако закупувате семена за украса на двора, а не за зеленчукопроизводство, ви съветваме да не опитвате да ядете растенията. Известни още и с името Цветя от вълна, целозиите действително се отглеждат лесно, но като всеки вид от тези ширини имат своите температурни изисквания.




Тези тревисти, в редки случаи полухрастовидни, растения имат дълъг период на цъфтене – около 8-10 седмици, като цветовете на различните видове съществено се различават. Тези цветя са хермафродити и се разсаждат от семена, които са изключително малки – в един грам могат да се съдържат близо 1500 семенца. Различните сортове на целозията имат и различна окраска, като цветовете могат да варират – бял, розов, жълт, оранжев, яркочервен, бордо, както и различни комбинации и смески.

За по-добър и бърз цъфтеж се подготвя разсад, като за нашите ширини това може да се направи около Февруари-Април. Семената се поставят върху пореста и добре дренирана почва, като само се натискат и поливат, а не се заравят. Препоръчително е обаче да се запознаете с детайлните насоки на конкретния производител. В общия случай се държат на слънчево място, с разсеяна, но силна светлина, при температура около 23-25 градуса и под стъкло (мини оранжерийни домашни условия), което се повдига ежедневно, за да се почисти конденза и избегне образуването на гъби. След около седмица се появяват издънките, а след формирането на две истински листа, разсадът се прехвърля в открити съдове и на разстояние от около 5см между растенията. Температурата постепенно се понижава до около 18-20 градуса. В по-топлите дни разсадът може да се изважда на открито, а щом опасността от слани премине, растенията се засяват на слънчево място без течения.