В тази публикация за градински и стайни цветя ще се спрем на Родохитон – една лиана идваща от земите на Мексико и Гватемала, и принадлежаща към доста голямото семейство Живовлекови (Plantaginaceae), което е много близко до семйство Живеничеви (Scrophulariaceae) и според редица класификации включва и някои негови представители. В рода има само три вида и един от тях (Rhodochiton atrosanguineus) се отглежда с декоративни цели. Той е много ценен заради красивите лилаво-розови цветове с форма на камбанка, както и заради продължителния цъфтеж от близо 5 месеца.

Идващо от древногръцкото родон (ῥόδον) – роза и хитон (χιτών) – дреха, заради розовата пелерина над камбанката, името класифициращо това растение всъщност е тясно свързано с Древна Тракия и символизиращите я рози (арменски – վարդ; арабски – وردة; Персийски – گل‎).

Родохитонът е многогодишно растение, но независимо дали се отглежда в градината или като стайно цвете, е препоръчително всяка година, най-много на 2-3, да се засажда от семена, защото тогава цъфтежът му е най-красив.
Засажда се във влажна, но добре дренирана и богата почва, като първоначалния разсад се прави през Март-Април, под стъкло и температура от около и над 20 градуса. След появата на трето листо, всяка издънка може да се прехвърли в самостоятелен съд и при температура от около 18 градуса. Младите растения имат нужда от много, но не директна светлина и значителна влага, както почвена, така и на въздуха, но без задържане на вода. Разсажда се също и с резници – около 10 см.

През периода на растеж се нуждае от повече влага, а умерено торене 2-3 пъти в месеца с органични комплекси влияе добре. Също така, трябва да му се осигури крепеж за развитие или основа за катерене.

Родохитонът не може да издържа на температури под 10 градуса, затова ако искате да го запазите през зимните месеци, трябва да му се осигури място с достатъчно дълго слънцегреене, а поливанията да се разредят.