Белоградчишките скали (2)

Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина.

Белоградчишките скали

Пред тази гледка човек онемява. Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.

ЛЕГЕНДИ ЗА БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ

Белоградчишките скали (1)Тук всеки камък има история и легенда, пълна  със страдание и героизъм, които да обяснят    невероятната вкаменена хубост. Преди векове  между скалите имало девически манастир.    Рано всяка сутрин манастирските камбани  приканвали за молитва обречените на Бога    монахини. Най-младата сред тях,  послушницата Витиния, не могла да скрие под  расото  своята красота. Мълвата за красотата  на сестра Вита се разнесла навред из Римската  империя. На един Петровден, когато хората  имали право да посещават манастирите,  съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио.  Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Вита била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Вита. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

info: belogradchik.biz