Всички познават мексиканската кухня, но малцина са запознати с традиционната мексиканска печка, която е в основата на приготвянето на редица ястия. Страна с хилядолетна история, Мексико съчетава в себе си много лица и нюанси. Традиционния за територията тиган за печене се нарича „comal“ от ацтекската дума „comalli“. Този съд, първоначално правен единствено от глина, и до днес е един от предпочитаните методи за приготвяне на популярните тортили. В Азия и част от Европа се използват идентични съдове с различни имена като „тава“ или „сач“ ( tava(h), tawa(h), tapa, saj, sac) произхождащи от Персийската дума „tāve“ (تاوه‏) и съответно Арабското „saj“ (صاج) и това е бил един от основните инструменти за термична обработка на храната, вкл. печене на тестени и хлебни изделия. Естествено, с развитието на човека и възможностите му да се възползва от ресурсите на планетата, металите заемат своето място и в кухнята. Принципът обаче остава непроменен – огън и повърхност, която се нагрява. Мексиканската печка, засегната в тези редове, е всъщност едно подобрено готвене на открит огън. По този начин, дори и в най-модерните домове може да се внесе духът на отдавна отминали епохи.

Начин на изработка:


Има няколко основни момента в изграждането на тази сравнително опростена конструкция: горивна камера, нагреваеми плочи и коминно тяло. Тъй като в древността огънят е бил най-големият приятел на човек и негов смъртен враг, то горивната камера е необходима за укротяването му. Коминно тяло е нужно, за да създава тяга, да изхвърля дима и съответно гарантира приток на кислород, а плочите са мястото за готвене. По този начин, с една елементарна на пръв поглед конструкция, човек може с минимални усилия и повече творчество в кухнята да създаде уникални ястия.