Камелия е едно от най-красивите растения отглеждани както като стайни цветя, така и като градински. Култивирани в Китай и Япония столетия преди да бъдат известни на Западния свят, тези вечнозелени храсти или дървета са познати от Хималаите до Индонезия. Те са род от семейство Чаеви (Theaceae), като имат между 100 и 300 (според противоречиви данни) представители, а днес са известни над 3000 сорта и хибриди като най-популярните от тях са Camellia japonica с над 2000 сорта. Следват Camellia reticulata с над 400 сорта и Camellia sasanqua с над 300. Често наричана „Кралица на зимните цветя“, заради ранното си цъфтене, камелията има и огромно икономическо значение за регионите, в които се произвежда промишлено. От чай, кулинария, етерични масла и декоративни растения до химия и фармация, ползите от това изключително красиво цвете са много.

Цветовете варират от бял през розов до наситено червен, макар че в някои части на Южен Китай и Виетнам се откриват и жълти представители като Camellia chrysantha. Заради разрушаването на естествените им хабитати, някои видове са станали изключително редки и застрашени от изчезване.




Камелията расте изключително добре в киселинни почви с отличен дренаж, предпочита относително ниски температури и добро количество влага. Цъфтенето им не може да бъде поставено под общ времеви знаменател, защото то варира според вида и климатичните условия, което пък е добре ако искате да имате различни екземпляри и постоянно цъфтящи цветя. Има видове, чийто цъфтеж започва тогава, когато другите цветя заспиват зимния си сън, а има и такива, които цъфтят преди останалите да са се „събидили“, като активният им период може да варира от два до шест месеца.

Какато повечето представители от тези ширини, камелията обича влагата – колкото по-топло е времето, толкова по-често трябва да се полива. С понижаването на температурите се разрежда и поливането, като се оставя почвата да изсъхне около 1-2 см в дълбоччина, но не повече. Както казахме, това растение обича ниските температури, но докато някои видове нямат проблеми със студове до -20 градуса, то по-красиви и чувствителни екземпляри не бива да се оставят да замръзват.

Високата влажност също е добра за повечето представители на вида, като при честа пулверизация следва да се избягва намокрянето на цветове, което ще съкрати периода на съществуването им.

Директната слънчева светлина не е препоръчителна за младите растения, като в общия случай най-добър избор е защитено от силни течения място с шарена сянка, но с достатъчно дълъг период на осветяване. Температура около и малко над 20 градуса се толерира от цветето в периода на формиране на цветните пъпки, но през останалото време е желателно да е колко се може по-хладно.

Торенето по принцип не е необходимо, но ако камелията се гледа като стайно цвете, то от началото на май до края на юли може да се тори внимателно от един до два пъти месечно с комплексен минерален тор за стайни цветя. От август всяко добавяне на почвени подобрители е нежелателно.

Камелията може да се подрязва и оформя. Препоръчителен метод за размножаване е с резник, тъй като от семена е възможно да се забави цъфтежа. При отглеждане в домашни условия е желателно пресаждане на 2-3 годинии, като това се прави в началото на зимата.