„Зимна среща“

от Валери Петров

Като детска картинка, сред скрежни ресни
като сън, като нещо, което
другояче не може да се обясни
освен с милост, дошла от небето –
То се знае, така е. Но може и сам.
Виж как светят тунелите бели!
И най-сетне въпросното щастие там,
за което си мисля, не е ли
тънконого, кафявичко, с млади рога,
ето, скочи и вече го няма!
Ала нещо във мен се обажда сега:
а да беше видяно от двама!
и то скок на сръндаче: дорде разбереш,
дорде кажеш за миг да почака,
пак останал си сам пред завоя във скреж
със пращенето леко в шубрака.


Зимна среща