Един красив представител на градински цветя е Левизия – сукулентно растение от западните части на Северна Америка, принадлежаща към Семейство Монтиеви (лат. Montiaceae) и носеща имаето на откривателя ѝ за съвременния свят – Мериуедър Луис/Люис (анг. Merwether Lewis). Казваме откривател за съвременния свят, защото ако Луис се среща с левизията през 1806г., тя е била позната и ползвана векове преди това като храна и лек от местното индианско население. Левизията е изключително устойчива и непретенциозна предвид естествения ѝ хабитат – северно ориентирани скали. Всичките видове са ядливи, като основно са били консумирани корените, след различна обработка за редуциране на горчивината. Левизията е използвана и като лек за възпалено гърло.
Растението е сравнително малко, като средната височина рядко надвишава 30-40 см, а диаметърът обикновено е почти колкото височината. Като всеки сукулент, това цвете също се запасява с вода, което се отразява на стеблата и листата – те са плътни и месести. Цветоносното стъбло се издига на около 20-25 см над листната маса. Цветовете могат да са бели, жълти, розови, червени, виолетови, сини или други меки цветови нюанси.
Освен цветово, различните видове левизия се различават значително – докато някои от растенията са вечно зелени (напр. Lewisia cotyledon), то повечето са листопадни, а Lewisia longipetala е единствения полу-листопаден представител.
Предвид многообразието от сортове и хибриди няма да конкретизираме в детайлите по отглеждането, но както вече казахме, това прекрасно градинско цвете е изключително издържливо и непретециозно.
