Лупина или известно още като Вълчи боб е едно от най-красивите и същевременно непретенциозни градински цветя, които имат и много други приложения освен чисто декоративните. Покритосеменно, цъфтящо растение от семейство Бобови (Fabaceae), лупината е известна в Северна Африка и Средиземноморския регион от преди повече от 3000 години, а в Андите – преди близо 6000. Тя наброява над 200 вида, като по-голямо разнообразие се среща в Северна и Южна Америка, където могат да се открият и някои храстовидни растения, достигащи до 3 метра височина, както и единствения дървовиден представител в Мексико, израстващ до 8 метра – Lupinus jaimehintoniana. Култивирана заради хранителните си качества, лупината е била отглеждана в цялата Римска империя, а андийската лупина или тарви (Lupinus mutabilis) е била широко разпространена храна в империята на инките, макар и никога да не е имала статуса на соята, чията, граха. Семената, наричани лупинови бобчета, са били накисвани под течаща вода, за да бъдат отстранени повечето от горчивите алкалоиди, а след това са били варени или печени до състояние годно за консумация. В Египет ( арабски – ترمس ) тя е изключително популярна храна, която може да се закупи и на улицата. В Ливан, Йордания, Сирия, Палестина, Израел (иврит – תורמוס ), лупината също има своето достойно място на кулинарния подиум. През последните години нейната известност като заместител на соята постоянно расте. Липсата на глутен, високото съдържание на фибри, аминокиселини и антиоксиданти я превръща в чудесна диетична храна. Въпреки това, възможността за алергични реакции на хора чувствителни към фъстъци, трябва да се взима под внимание.
С получаването на по-широка популярност в останалите части на Европа, лупината започва да се отглежда като растение за подобряване на почвите и като декоративно градинско. Красивите ѝ и ароматни пламъкообразни съцветия се настаняват трайно на сцената на градинските фаворити. Използвана често като почвен подобрител (сидерат), защото всяка почва има нужда от подобни мероприятия на определен период, лупината повишава характеристиките на земята, а и е перфектна за фураж. Размножава се със семена и често появата и на едно растение е достатъчно за разпространението. Целенасочено засаждане като сидерат може да се направи пролет или есен в лехи на около 20см една от друга, като семената се засяват през около 10см.
При отглеждане като цветно растение е по-добре да се засее на около 40см едно от друго, като докато лупините са млади е добре да се почистват от плевели, към които са чувствителни, но само в началото. Устойчиви са на суши и ако като млади цветя е добре да се поливат, то след израстването им, това може да се наложи едва при много продължителни засушавания и напукване на почвата.
Нужно е да се създаде опора за цветовете, за да не се превият или пречупят от вятъра. При изсъхване на съцветията, те следва да бъдат отрязани, за да не се получи самозасаждане, а и да се стимулира повторния цъфтеж.
Лупините са чувствителни към гъбични инфекции и не са подходящи за съвместно отглеждане с други бобови.
Прекрасни и красиви градински цветя, лупините могат да се засаждат на изключително неблагоприятни почви или да се оформят като цветна картина в комбинация с други градински растения.
