
Олеандър или Зокум (Nerium oleander) е широко разпространен вид градински и стайни цветя от Семейство Олеандрови / Тойнови (Apocynaceae). С недоказан произход, този вечнозелен храст или малко дърво се среща от Югоизточна Азия до Северна Африка. Независимо от произхода му обаче, едно нещо трябва да се знае със сигурност – всички негови части са токсични и независимо от ползите му в медицината, той може да бъде много опасен за хора и домашни животни. Именно това е една от хипотезите за името му (от гръцките ὀλλύω и ἀνήρ, ἀνδρός – „аз наранявам / убивам хората“), а другата е заради визуалната прилика, макар и да нямат нищо общо, с маслиновото дърво (Olea europea). Зокумът расте на прави стъбла, които се разтварят с течение на времето. Достига височина до 6 метра, а листата му, светлозелени в началото, стават тъмни, елипсовидни и издължени, растящи по двойки или тройки. Представител на монотипен род, Олеандърът има голямо разнообразие от сортове, като цветовете на различните варират от снежно бели, през жълти, кремави и нежно розови, до наситено червени.
Изключително лесно за гледане и без сериозни претенции за температура и влажност, растението се нуждае от малко внимание, за да радва с великоилепните си цветове.
Зокумът е голям почитател на директната слънчева светлина и това заедно с температури над 18 градуса и повече вода, кара растението да се чувства оптимално добре. А иначе, издържа и на температури до -10 градуса, приспособява се и към ниска влажност и различни условия.
Независимо от това обаче от пролетта до есента е желателно доброто поливане, като през по-топлите месеци, дори и задържането на вода (непълно оттичане) е добре дошло за цветето. Именно тогава е желателно зокумът да се извади на открито. Ако обаче през зимните месеци е държан на не толкова слънчево място, преходът към директното греене следва да бъде постепенно. През летните месеци и температури около 30 градуса, олеандърът ще се чувства най-добре. Благоразположен е към пролетно торене с минерални и органични състави, като и периодично пулверизиране. Предвид възможните размери на растеж е желателно ежегодно подрязване на олеандъра.
Пресажда се със семена и резници, но тъй като семенат бързо губят способността да покълват, трябва да се засаждат колкото е възможно по-бързо след образуването им – под стъкло и при температура над 33 градуса до момента на покълването. Семенния метод на разможаване обаче не позволява да се запазят сортовите характеристики.