Всички познават мексиканската кухня, но малцина са запознати с традиционната мексиканска печка, която е в основата на приготвянето на редица ястия. Страна с хилядолетна история, Мексико съчетава в себе си много лица и нюанси. Традиционния за територията тиган за печене се нарича „comal“ от ацтекската дума „comalli“. Този съд, първоначално правен единствено от глина, и до днес е един от предпочитаните методи за приготвяне на популярните тортили. В Азия и част от Европа се използват идентични съдове с различни имена като „тава“ или „сач“ ( tava(h), tawa(h), tapa, saj, sac) произхождащи от Персийската дума „tāve“ (تاوه‏) и съответно Арабското „saj“ (صاج) и това е бил един от основните инструменти за термична обработка на храната, вкл. печене на тестени и хлебни изделия. Естествено, с развитието на човека и възможностите му да се възползва от ресурсите на планетата, металите заемат своето място и в кухнята. Принципът обаче остава непроменен – огън и повърхност, която се нагрява. Мексиканската печка, засегната в тези редове, е всъщност едно подобрено готвене на открит огън. По този начин, дори и в най-модерните домове може да се внесе духът на отдавна отминали епохи.

ວິທີການຜະລິດ:


ມີຫລາຍຈຸດທີ່ ສຳ ຄັນໃນການກໍ່ສ້າງໂຄງສ້າງທີ່ຂ້ອນຂ້າງລຽບງ່າຍນີ້ຄື: ຫ້ອງການເຜົາ ໄໝ້, ແຜ່ນຮອງຄວາມຮ້ອນແລະຮ່າງກາຍຂອງທໍ່ບລັອກ. ເນື່ອງຈາກວ່າໄຟ ໄໝ້ ເກົ່າແມ່ນເພື່ອນທີ່ຍິ່ງໃຫຍ່ທີ່ສຸດຂອງມະນຸດແລະສັດຕູທີ່ເປັນມະຕະຂອງລາວ, ຫ້ອງການເຜົາ ໄໝ້ ແມ່ນ ຈຳ ເປັນເພື່ອເຮັດໃຫ້ມັນງົດງາມ. ຮ່າງກາຍຂອງທໍ່ຄວັນແມ່ນມີຄວາມ ຈຳ ເປັນໃນການສ້າງຮ່າງ, ເພື່ອຂັບໄລ່ຄວັນແລະຮັບປະກັນການໄຫຼວຽນຂອງອົກຊີເຈນ, ແລະແຜ່ນແມ່ນສະຖານທີ່ ສຳ ລັບແຕ່ງກິນ. ດັ່ງນັ້ນ, ດ້ວຍການອອກແບບທີ່ເບິ່ງຄືວ່າງ່າຍດາຍ, ຄົນເຮົາສາມາດສ້າງອາຫານທີ່ເປັນເອກະລັກດ້ວຍຄວາມພະຍາຍາມ ໜ້ອຍ ທີ່ສຸດແລະມີຄວາມຄິດສ້າງສັນໃນເຮືອນຄົວ.