„Над капчука в игли, сред воали мъгли по заспали ели сняг вали, сняг вали. |
Нито звън на шейна, нито глас на жена, вредом само една тишина, тишина. |
Във планинския пост няма завист и злост и животът е прост за незнайния гост. |
Сняг вали, сняг вали над заспали ели… Не боли, не боли, преболява, нали?“ Валери Петров |