СЛЪНЦЕ В СНЕГА
Някой тихо оттам, от високо душата си сипе.
Бяла радост вали и затрупва земята.
Ще умре този свят на любов и на сняг
ненаситен.
Луда младост над тебе лети и се мята.
И се спира по мигли и устни –
най-красивият брод помежду ни.
Моя бяла усмивка събудена
от целувката топла на зимата.
Ти си просто щастливо измислена
под небето бездънно и щедро.
Слънце мое във пряспа търкулнато!
Топъл сняг, светлина и любов.
Как внезапно със теб се оказах
в този приказен, снежен алков…
Снегопадът! – този нежен издайник.
Ласка бяла и обич безкрайна.
Снегопадът! – Съдба. И загадка.
А от бялото чудо на зимата
пак изгрява душата ти златна.
Бяла обич и бяла раздяла.
От високото тук долетяла.
Иван Ставрев
