„Той не бе от тези там, тежки и дебели, дето стапят се едвам след недели цели, |
сняг, но лекичък такъв, пудра – сякаш – суха, колкото едничко „Пъф!“ в миг да го издуха…“ |
беше чист и беше бял, весел и омаен, но валял-недовалял, временен, нетраен, |
Валери Петров |