Едно от най-красивите стайни цветя е Хоя (Hoya) наричана още Порцeланово цвете или Восъчно растение. Тази група включва около 300 представители на род от семейство Олеандрови (Apocynaceae), произхождащи от Азия и Австралия. Разбира се, само една част от тях се отглеждат в домашни условия, но са високо ценени заради атрактивната восъчна обвивка и сладкия аромат на цветовете. Обичайно, те са светло розови, но могат да варират от почти бели до тъмно червени, почти черни. Зездообразни са и групирани в туфи. Популярни представители са Hoya carnosa, Hoya kerrii, Hoya linearis, Hoya multiflora, Hoya cumingiana, Hoya mindorensis, Hoya pubicalyx, Hoya shepherdii, Hoya lacunosa, Hoya australis и др. Също както Орхидеите и Ананаса, Хоята е епифит – живее прикрепена за живо растение без да паразитира от него – захваща корените си за кората на дърво, но се храни от заобикалящата среда (въздух, вода, слънце). В редки случаи, тя расте като храстовиден представител на земята, а понякога и в скалисти места. Тази вечнозелена лиана достига размери от 1 до 20 метра, като се развива катерейки се с корените си. Листата са месесести, двустранно разположени и биват гладки или мъхести, при редица видове покрити с бели, мраморни петънца.
Цветовете растат на разклонения, които са многогодишни и се издължават с всеки нов цъфтеж. Формата на цвета обикновено е звезда с пет месести, восъчни и триъгълни венчелистчета, покрити с корона от друга звездообразна част. Освен аромат, голяма част от хоите отделят и нектар.
Цветето не е благоразположено към много високи температури и в домашни условия оптималната лятна е между 18 и 25 градуса, а в зимния период е добре да се премести в помещение с температури между 12 и 16 градуса. Евентуални течения или резки температурни спадове ще доведат до окапване на част от листата.
Хоята се адаптира с лекота към влажността в помещението, но както всеки вид от родните ѝ ширини, реагира много добре на периодична пулверизация. Това обаче не трябва да се прави по време на цъфтежа. Желателно е листата да се забърсват внимателно при евентуалното им запрашаване.
Поливането на хоята не трябва да позволява задържането на вода в саксията, като е добре субстрата да се поддържа влажен, чрез едно-две поливания седмично с мека и престояла за известно време вода.
Торенето е от март до октомври – два пъти месечно с универсален минерален комплекс, които се изсипва в почвата, но далеч от корените на растението.
Хоята е с много добър имунитет и не е податлива на заболявания, макар че в редки случаи може да развие гъбични инфекции. В сухите летни дни е възможно растението да бъде нападнато от различни вредители, което да наложи защитна намеса. Появата на кръгли червеи (нематоди) може да наложи изрязването и унищожаването на засегнатите области, подмяна на почвата, вкл. и стерилизация на сакцията.
Грижите за хоята могат да се подобрят чрез следене на симптоми в поведението – бавен ръст и слаби листа означават липса на хранителна среда, появата на петна по листата е признак за недостиг или излишък на светлина, а пожълтяването им е следствие на висока температура.
По принцип хоята цъфти безпроблемно, но при нужда може да се стимулира с топли душове като при Орхидеите, както и потапяне в съд с топла вода за около час и половина.
Зимуването трябва да е на хладно място, а при поява на пъпки не трябва да се пресажда.
