Едни от най-популярните и колекционирани стайни цветя са литопсите, които са наричани още „живи камъчета“ или „каменни цветя“. Името на тези сукуленти идва от древногръцките литос (λίθος – камък) и опс ( ὄψ – лице) заради естествената им окраска, която ги слива с неживата природа в естествените им безводни територии. А на планетата те се срещат само в Африка – Намибия, Южна Африка, малки погранични райони на Ботсвана и най-вероятно Ангола. Досега са открити около хиляда популации от литопси. Всяка от тях заема малка площ в сухи тревисти, зелени или изцяло каменисти територии. Те могат да съществуват там, където друго растение не би оцеляло, а благодарение на своеобразната форма на мимикрия, те остават незабелязани и защитени. Различни литопси се намират на различни места, обикновено приспособени към определен вид скални образувания, но в естествена среда те съществуват само в тези групи и никъде другаде. Там годишните стойност на валежи варират от 700мм до 0мм, а температурите от много ниски, през умерени до изключително високи. Повечето литопси разчитат на летен или зимен дъжд, а някои само на роса за влага.
Първото описание на тези сукуленти е направено през 1811г. от ботаника и изследовател на Южна Африка Уилиям Джон Бърчел (William John Burchell), който случайно ги открива вдигайки от земята „камъче с интересна форма“. През годините продължават да се откриват различни видове на различни места, но те много дълго време не могат да бъдат поставени под общ знаменател. Нови представители на литопсите се откриват и в наши дни – понякога в изолирани места, а понякога и в населени райони. Изключителният им камуфлаж обаче често ги оставя незабелязани.
Продажбата им под формата на семена или растения в магазини или интернет ги превръща в уникални и колекционирани стайни цветя. Отглеждането им е сравнително лесно – трябва им суха и песъчлива почва, много слънце и незабележимо малко вода.
Почвената среда, в която се отглеждат литопсите не трябва да задържа никаква влага, защото поемането ѝ ще ги раздуе и те ще скъсат обвивката си. Излагането им на силна слънчева светлина ще ги направи ярки, с твърда и устойчива на гниене обвивка, въпреки че преполиването остава фатална заплаха. Всяко отделно растение се състои от двойка почти свързани листа, като по-голямата част от тях остава под земята. Горната им страна е полупрозрачна и позволява на светлината да навлезе в листата и да осигури фотосинтезата. Ето защо, липсата на достатъчно светлина може да бъде пагубна, колкото и наличието на вода. От друга страна, макар в естествени условия литопсите да са издържливи на много високи температури, когато се отглеждат в саксии не трябва да се прекалява с топлината, защото естественото почвено охлаждане е почти невъзможно. Противно на много други видове, „Каменните цветя“ си почиват през горещите месеци, като повечето от тях растат през зимния период. Прорезът между листата съдържа меристема (образувателна тъкан) и от там се появяват цветовете и новите листа.
