Маранта е един представител на голямото многообразие от стайни цветя, който впечатлява със своите уникално красиви листа. Понякога е дори трудно да се повярва, че това е живо растение. Заради промяната на посоката на листата, в зависимост от светлината, марантата често е наричана „молещо се растение“ или „молитвен храст“. Идващо от тропиците, това екзотично цвете е едно малко предизвикателство за отглеждане в домашни условия, но за справянето с тази задача не са необходими невъзможни усилия. В родните си места марантата заема огромни територии, като са познати общо около 30 рода и близо 600 вида, съставящи семейство Марантови. Най-голямата концентрация на негови представители има в Бразилските джунгли, но също се среща и в Азия и Африка, като последната, според морфолигични и ДНК анализи, се определя като пра-родина.
Корените на Марантата имат високо съдържание на нишесте и се използват в готвенето. Първоначално растението пониква изправено, но с увеличаване на височината, то се превива към земята. Годишният прираст е сравнително малък, като един възрастен представител обикновено не надвишава 60см, а годишно се формират до 6 нови листа. Те са дълги около 10-15см и 5-9 широки. Окраската им варира от много светла, до наситено зелена с тъмночервени и кафеникави жилки и петна, като често се разминава от двете страни – отгоре светли, а отдолу тъмни. Цъфтежът е през топлите месеци, но малките цветове не могат да си съперничат с невероятните листа.
„Молитвата на марантата“ – вечерно време листата се събират нагоре като ветрило, показвайки долната си страна, а през деня отново се разтварят в целия си блясък.
Двуцветната и трицветната маранта са може би най-разпространени като стайни цветя, но има и редица други тревисти и храстовидни представители на семейството, които се радват на добър прием в домовете. Тръстиковата маранта например, достига до 13см височина, като стъблата са плътни, здрави и прави, а листата яйцевидно-заострени, с тъмни окраски.
За да се грижим добре за марантата, е необходимо да изберем правилното за нея място в дома. Тя е любители на светлината, но не директна, а дифузна и повече като часове. Ето защо, през зимните месеци с къси и мрачни дни това е от особено значение. Друго важно условие е високата влажност, която в домашни условия няма как де се постигне в тропически нива, затова честото, до няколко пъти на ден, пулверизиране с пречистена вода със стайна температура е желателно. Друг подход е да се избере специално място с висока влажност – до аквариум, съд с вода и т.н. Поливането трябва да е регулярно – на 3-4 дни, като с понижаването на температурите и слънцегреенето то се разрежда. Водата трябва да се оттича свободно и да не се задържа в съда. Оптималната температура е около 22-23 градуса, а водата за поливане трябва да е около нея или малко по-висока.
Марантата има нужа от торене, но трябва да е умерено, защото прекаляването с почвени подобрители може да убие растението. Пресажда се на година, като се избира широк и не много дълбок съд с добър дренаж. Възможно е обрязване в края на зимата, за да се получи ниска и гъста маса, защото след 3-4 години стъблата и без друго израстват и се оголват.
