В настоящата публикация за стайни и градински цветя ще се спрем на Пахистахис – много красиво и непретенциозно тревисто или храстовидно растение произхождащо от Южна Америка. Този род от 12 вида многогодишни вечнозелени полухрасти, също като Кросандра, принадлежи към Семейство Акантови / Страшникови (Acanthaceae). От всичките представители, едва три са култивирани и се отглеждат в контролирана среда – Pachystachys coccinea, Pachystachys lutea и Pachystachys spicata, докато останалите могат да бъдат видени само в естествените им хабитати. Името му идва от гръцките пахи (παχύ – дебел) и стахис (σταχυς – клас/кочан царевица), заради специфичните и ярки, жълти, жълтооранжеви или червени прицветници. В тропическите и субтропически региони, където температурата не пада под 10 градуса, пахистахисът може да се отглежда като градинско растение, докато в останалата част от планетата, той бива стайно или оранжерийно цвете.

Най-често срещаният жълт вид (Pachystachys lutea) е полухраст достигащ до над метър височина, със зелени стъбла, които се покриват с дървесна кора в основата си. Има гъста зелена маса от кръстовидно растящи листа с изпъкнали жилки. Цъфти от Март-Април до Септември-Октомври като се образуват златистите прицветници, от които се появяват бели или кремави цветове.
Червеният пхистахис (Pachystachys coccinea), наричан още “Стражата на кардинала”, заради сходството си с гвардейските пера е другият често срещан преставител, който обаче може да израстне почти двойно.





Растението не е капризно, но ако не се положат минимални грижи, то няма да се отблагодари с буйния си цъфтеж. Пахистахисът обича светлината и свежия въздух, но трябва да се избягват течения и много силното слънце. Тъй като през летните месеци е добре да бъде на открито, мястото му не трябва да е проветриво и макар в сутрешните и следобедни часове да се чувства добре на директни слънчеви лъчи, обедната пряка светлина трябва да се избягва.

Като всички тропически растения, пахистахисът се чувства най-добре в температурна среда около 20-22 градуса, като лятото не е желателно да надвишава 25. През зимата или в периода Октомври-Март е препоръчителен диапазон от 16-19 градуса. Климатизацията е нужна, зашото при резки промени е възможно част от листата да окапят. Понижаването на градусите под 13-14 вече крие сериозен риск за растението.

Поливането трябва да е обилно и често, с престояла хладка вода, но почвата следва да е дренирана много добре, за да не я задържа. По време на цъфтежа се внимава да не се мокрят цветовете. Почвата не трябва да изсъхва през топлите месеци, докато през студените поливането се разрежда. Присъщата висока влажност в естествената за пахистахиса среда, го кара да се чувства много добре при пулверизиране, топли душове, овлажняване на въздуха и т.н.

Умереното подхранване на почвата с минерални комплекси за цъфтящи цветя е добре дошло в периода на цъфтеж. На година-две е добре да се пресажда, като се подменя голяма част от субстрата, за да се намали киселинността. Новия почвен слой, трябва да е много добре дрениран.

Въпреки че расте бавно, периодично подрязване на пахистахисът ще се отрази добре на гъстотата и цъфтежа. Размножаването е с резници с цвят в периода на цъфтеж, които се поставят в мека хладка вода до появата на корени.