
„Зимна среща“
от Валери Петров
Като детска картинка, сред скрежни ресни като сън, като нещо, което другояче не може да се обясни освен с милост, дошла от небето – |
То се знае, така е. Но може и сам. Виж как светят тунелите бели! И най-сетне въпросното щастие там, за което си мисля, не е ли |
тънконого, кафявичко, с млади рога, ето, скочи и вече го няма! Ала нещо във мен се обажда сега: а да беше видяно от двама! |
и то скок на сръндаче: дорде разбереш, дорде кажеш за миг да почака, пак останал си сам пред завоя във скреж със пращенето леко в шубрака. |