„…Снегът тъй нежен, бял и мек,
отне леса, полето ми открадна
така, че в миналия век
помислих си, че съм попаднал.
Край мен е светло. Но пък аз
тъгувам със тъга крещяща –
понеже думица такава
не мога да намеря подходяща…“
Юрий Асмолов
„…Снегът тъй нежен, бял и мек,
отне леса, полето ми открадна
така, че в миналия век
помислих си, че съм попаднал.
Край мен е светло. Но пък аз
тъгувам със тъга крещяща –
понеже думица такава
не мога да намеря подходяща…“
Юрий Асмолов