„…Но по тези квартали снегът е един,
тази сутрин е бял, а довечера – син.
По косата ти ляга и по миглите бе
като светло съзвездие на полярно небе.
Той ме води нагоре, дори и без път,
със измръзнали длани, мой приятел – снегът…“
Филип Кабакян
„…Но по тези квартали снегът е един,
тази сутрин е бял, а довечера – син.
По косата ти ляга и по миглите бе
като светло съзвездие на полярно небе.
Той ме води нагоре, дори и без път,
със измръзнали длани, мой приятел – снегът…“
Филип Кабакян