Зиме
Детински, в зимната пътечка,
сред тишина и звезден прах
по синкавото с тънка клечка
любимо име начертах.
Под месеца, сред рая снежен
то бляскаше едвам-едвам
и донемайкъде разнежен,
аз бавно продължих натам.
Но после нещо отклони ме,
тъй както често става с нас,
и за написаното име
на връщане забравих аз,
така че с тъничка болежка
след време си представих как
без спиране, в обувка тежка,
го бе отминал моят крак.
Валери Петров